Върви си времето… Годините минават…
И все по-бързо кръговратът се върти…
Старее тялото, косите побеляват
и се затварят все повече врати…
Погледна ли се в огледалото отсреща,
в очите ми запарват две сълзи…
Не искам да са там,но нещо
само прониква в тях и ги тъжи.
Не искам сълзи в очите си, защото
те са прозорците на моята душа,
а ако е замразено стъклото,
как тя ще се порадва на света?
Душата ми е моята награда.
За нея всеки ден на Бог благодаря,
че я остави в мене толкоз млада!
А с другото…Все някак ще се примиря!
Дочка Иванова
Папи 