Благодаря,Ти Боже

Върви си времето… Годините минават…

И все по-бързо кръговратът се върти…

Старее тялото, косите побеляват

и се затварят все повече врати…

Погледна ли се в огледалото отсреща,

в очите ми запарват две сълзи…

Не искам да са там,но нещо

само прониква в тях и ги тъжи.

Не искам сълзи в очите си, защото

те са прозорците на моята душа,

а ако е замразено стъклото,

как тя ще се порадва на света?

Душата ми е моята награда.

За нея всеки ден на Бог благодаря,

че я остави в мене толкоз млада!

А с другото…Все някак ще се примиря!

Дочка Иванова

Реклама